Меню

Философия

Истинската астрология има две опорни точки, без които всяка съзнателна работа върху характера е невъзможна. Това са причинно-следственият закон или законът за кармата, и идеята за прераждането или вечният живот на душата. Учителят Петър Дънов – създателят на българската астрологична традиция, ни учи: всеки факт от нашия живот си има свой закон, който го управлява, и свой принцип, който го сътворява. И обратно: принципите водят до създаването на закони, а законите до реализация на определени факти. По друг начин казано: всяка причина си има своите последствия и последствията си имат своите определени причини. Това на езика на живота означава, че ако едно същество посади едно семе-причина, то това същество ще пожъне и плодовете-последствия. Например, ако един човек посади в своя живот семената на разумни, добри дела, чисти чувства и светли мисли, той непременно ще жъне благоприятни условия и благодеяния върху себе си и обратно: ако човек посее злини, омразни чувства и тъмни мисли, той непременно ще пожъне тежки, неблагоприятни условия и много мъчнотии и страдания. Освен това, ако човек отнеме неправилно едно благо, той е длъжен да го възстанови и обратно – ако човек дари безкористно част от своите блага, в бъдеще той ще получи изобилно блага.

Този закон е наблюдаван в самата природа почти постоянно от човека, но когато се отнася до него, интересно защо, става трудноразбираем, илюзорен, несправедлив и т.н. Той може лесно да се разбере, ако символично или реално (зависи от читателя) си представим, че на границата на Битието съществува една огледална същност, която отразява всичко, що е излъчено към нея. Тогава причините, които човек е излъчил от себе си, рано или късно ще се върнат към него като някакъв вид среда. Така човек сам твори своя свят, своите условия и своите възможности. Въобще трябва да се разбере, че Абсолютната причина е построила Битието по абсолютно справедливи закони на базата на необятната Божествена Любов и Мъдрост.

Друг съществен момент е така наречения Закон за запазване на кармичния потенциал. Какво представлява той? Естествено е да се предположи, че ако се наблюдава Закона за запазване на енергията в най-разнообразните му степени, то нещо подобно трябва да се наблюдава и по отношение на Закона за причинно-следствената връзка.

За да станем по-ясни, ще зададем няколко въпроса: Защо човек, току що родил се, попада в определена кармически и строго специфична среда? Какво става със Закона за запазването на енергията, когато човек живял и трупал голям брой причини, напусне физическия свят?

За да си отговорим, явно трябва да допуснем идеята, че човек продължава да живее и след смъртта, но под друга форма, защото се знае, че енергията не може да бъде унищожена, а само трансформирана, поради закона за нейното запазване. Тук израза живот след смъртта трябва да се разбира чрез идеята, че човешкото съзнание продължава да съществува въпреки смъртта. Тогава ни става ясно какво представляват процесите след смъртта: причините, които човек е трупал през живота си изискват своите последствия и поради тях човешкото съзнание изпитва определените последствия върху себе си под формата на специална среда.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА...

Влез в акаунта си
Моля изчакайте зареждането на вашите данни
Лунни фази (нелокализирани)